Идеята за създаване на Читалище "Будилник"  и подготовката на почвата на това събитие е дело на учителя  Иван Георгиев Клинчаров. Той е човек с прогресивни идеи, високо начетен и горещ поклонник на българския поет Христо Ботев и както е известно негов биограф в последствие.
    Тя се осъществява на 14 април 1898г. след изнесена подходяща за целта сказка, за читалищата в предосвободителната епоха и след нея.
Читалището се именува "Будилник" по името на Ботевия вестник, чрез който великият револючионер и поет е будел заспалия дух на поробения български народ.
   Нашето читалище - основано с 10-12 членове, оставено на самоиздръжка от минимален членски внос, без инвентар и утвърден устав не е могло да заживее пълноценен живот и дейността му замира. Клинчаров също е напуснал Ракитово и това оказва своето влияние. При липса на средства и без подкрепа, при липса на книги и списания, на помещение за читалня, след няколко години анемично съществуване читалищния живот почти загасва. Докато най-после през месец декември 1904г. е извикано отново на живот от млади читалищни деятели.
     На 27 април 1905г. е утвърден устав и активно настоятелство в състав:

• Тодор Ангелов Кафеджийски- председател
• Членове:

1. Георги Д. Андонов
2. Иван Д. Кънев
3. Петко Терзиев
4. Атанас Петров
5. Тодор Г. Тупаров
6. Георги А. Тупаров

     Те работят с жар и вдъхновение до 1912-1913г., когато започва Балканската война.
     Завърналите се живи опълченци и селяните от Ракитово са искали на мястото на джамията да се построи параклис, но в последствие решават, че сградата е голяма и доста подходяща да се даде за читалищен салон.
     Благодарение на свещеник Константин поп Русинов сградата е преотстъпена на читалището. Зареждат се вечеринки, утра и представления, никой не е скъпял труд и време- работело се е безвъзмезздно.
След втората война 1915-1918г. читалищния салон започнал да става малък и неудобен за нарстналите нужди на селото.
    Замисля се нов строеж на читалищната сграда с всичките й удобства и приспособления. За тази цел през 1922г. се образува фонд  "Читалищна постройка" с основен капитал 200 000лв. С помощта на Общината през 1929г. фондът възлиза на 1 200 000лв. Архитектите Стойков и Градинаров от Пловдив изработват проекта. Строежът е възложен на архитект Жельо Койчев от Хасково.
   Новата сграда се гради на мястото на джамията. Основният камък е положен на 30 април 1930г. Залата има 262 места и балкон с 40 места. Има кабина с прожекционен апарат марка "Круп-Ернеман", а по-късно и друга машина "Ерко-Берлин". Взима се само по един филм под наем. Така читалищната сграда е една от първите сгради в Чепинското корито.
     През 1930г. библиотеката има около 1 050 тома литература. Тя има и читалня с вестници и списания.
     След като се сдобиват с новата модерна сграда, просторен за времето си салон и удобна сцена, започват да се изнасят представления, музикални програми, вечеринки. Така благодарение на възрожденския дух пламтял в душите на шепа ракитовци селото е имало своя културен живот.